Италианският астроном Галилео Галилей, една от най-иновативните фигури в историята на науката, постигна голям напредък, който щеше да промени представата за космоса, приета до неговото време. През 1611 г. той представя първия си телескоп, създаден от самия него, на папския двор, с който открива нова ера в астрономията. Отношенията му с Църквата обаче стават противоречиви поради открития и теории, които оспорват приетите догми.
С този телескоп Галилео откри небесни тела, невиждани досега, като луните на Юпитер, фазите на Венера или неравностите на лунната повърхност, което показа, че небесата не са неизменни, както се смяташе дотогава. Но това, което наистина отприщи напрежението, беше неговата подкрепа за теорията на Коперник, която твърди, че Земята не е центърът на Вселената, а по-скоро се върти около Слънцето.
Галилей и неговото откритие на астрономическия телескоп
През 1609 г. Галилей построява първия си телескоп въз основа на описания на инструмент, използван в Холандия за наблюдение на отдалечени обекти. Въпреки че не е създал телескопа, Галилей е първият, който го използва, за да наблюдава небето и да прави научни заключения. Това изобретение му позволява да направи важни астрономически открития.
На 7 януари 1610 г. Галилей за първи път наблюдава луните на Юпитер, което противоречи на геоцентричния модел, че всички небесни тела се въртят около Земята. Четири месеца по-късно той публикува работата си Сидерей Нунций (Пратеникът на звездите), където той описва луните на Юпитер и лунните кратери, като по този начин опровергава вярванията на Аристотелова астрономия.
Първото предупреждение на Църквата през 1616г
През 1616 г. Църквата вече гледа с подозрение на откритията на Галилей, които също подкрепят хелиоцентричния модел на Коперник, според който Земята и планетите се въртят около Слънцето е призован в Рим, за да се яви пред съда на инквизицията.
Въпреки че не беше осъден по този повод, му беше наредено да изостави защитата на хелиоцентризма. Галилей се съгласява да не преподава публично тази теория, въпреки че никога не спира да вярва в нейната научна валидност и продължава изследванията си насаме.
Конфликтът достига своя връх: 1632 г Диалог за двете най-големи системи в света
През 1632 г. Галилей публикува най-известната си работа, Диалог за двете най-големи системи в света, написана под формата на разговор между трима герои: един защитава геоцентричната система на Птолемей, друг хелиоцентричната система на Коперник, а трети функционира като безпристрастен посредник. Въпреки че Галилей твърди, че работата е безпристрастна, героят, който защитава модела на Птолемей, наречен Симплисио, е описан като некадърен и лишен от разум.
Тази книга отприщи яростта на Църквата и през 1633 г. Галилео отново беше извикан пред инквизицията.
Съдът на Галилей от инквизицията
На процеса от 1633 г. Галилей е обвинен в ерес, главно за това, че е нарушил заповедта да не защитава хелиоцентризма. Въпреки че е бил заплашван с мъчения, той никога не е бил подложен на такива. Накрая, за да избегне по-сурово наказание, Галилей беше принуден публично да се отрече от възгледите си.
Твърди се, че след отказването си Галилей е промърморил известната фраза „Eppur si muove“ („И въпреки това се движи“), въпреки че няма исторически доказателства в подкрепа на това твърдение. След процеса Галилео е осъден на домашен арест, присъда, която излежава във вилата си в Арчетри, близо до Флоренция.
Последните му дни и неговото наследство
През последните години от живота си Галилео продължава да пише, докато е под домашен арест. Въпреки слепотата, която го засегна през последните му години, той завърши работата си Речи и математически демонстрации за две нови науки, където развива основите на съвременната физика.
Той умира през 1642 г., но наследството му като учен продължава да нараства с времето и днес той се смята за един от основателите на съвременния научен метод.
През 1979 г. папа Йоан Павел II нареди преразглеждане на процеса срещу Галилей, а през 1992 г. Църквата официално призна грешките, допуснати при осъждането му.
Случаят на Галилей е бил източник на спорове от векове и в много отношения символизира конфликта между науката и религията. Но през годините и науката, и Църквата са се поучили от този инцидент и днес Ватикана насърчава науката чрез собствената си астрономическа обсерватория.
През целия си живот Галилео се сблъсква с множество предизвикателства, но неговата упоритост и убеденост в търсенето на истината променят историята. Днес той е запомнен като пионер на съвременната наука и ключова фигура в отношенията между религията и науката.