Според последния доклад за състоянието на развитието на широколентовия достъп в света от Международен съюз по телекомуникации (ITU), на 67% от световното население има достъп до интернет. Това представлява значителен ръст в сравнение с предходни години, когато през 2012 г. само 32,5% от световното население е имало достъп до мрежата.
Най-свързаните държави Продължават да са тези от северна Европа. Тази привилегия се основава на солидно развитие на технологичната инфраструктура и публични политики, насочени към намаляване на цифровото разделение. Държави като Исландия, Норвегия, Холандия, Швеция, Люксембург, Дания и Финландия остават на върха с повече от 90% от населението им, свързано към мрежата.
Други европейски страни като Германия (83%), на Обединеното кралство (82%) и Франция (80%) също се открояват в световната класация за свързаност. в Азия, Южна Корея продължава да блести с 85% от населението си свързано, докато Япония Следва плътно с 80% от активните потребители в мрежата.
Свързаност в Латинска Америка
По отношение на Латинска Америка, Чили Той води в региона с 53,9% от населението с достъп до интернет, според данни на ITU. Следват го Бразилия (45%), Панама (42.7%) и Коста Рика (42.1%). Въпреки че растежът е постоянен, цифровото разделение все още е скрит проблем в региона, особено в селските райони, където достъпът до интернет е значително по-нисък.
Цифрово разделение и глобални неравенства
Достъпът до Интернет не е равномерно разпределен по света. Докладът на ITU подчертава това Африка Той остава континентът с най-малко свързани хора, със средно 37% през 2023 г. Това изоставане държи региона далеч от възможностите, които дигиталния свят предлага, от онлайн образование до електронна търговия и основни здравни услуги.
En страни с ниски доходи, интернет потребителите не само са по-малко, но и тези, които имат достъп до мрежата, средно използват по-малко данни и имат по-бавни връзки. В тези страни договорите за фиксиран и мобилен широколентов достъп струват много повече в сравнение с местните доходи, което увековечава цифровото изключване.
Инфраструктурни бариери и липсата на инвестиции са ключови фактори за това неравенство. В същото време, както в селските райони, така и в уязвимите общности в развитите страни, цифровото разделение също продължава. В градските райони 81% от жителите използват интернет, докато в селските райони този процент пада до 50%, според ITU.
Мобилен широколентов достъп и възходът на 5G
За да намалят тези различия, няколко нации и международни организации са предприели проекти за въвеждане на високоскоростна инфраструктура, като напр. 5G мрежа, до повече региони. 5G се утвърждава като една от най-обещаващите технологии за решаване на нарастващото търсене на данни и скорост на предаване. Според данни на GSMA се очаква до 2030 г. повече от 56% от населението на света да бъде под 5G покритие.
Китай е една от нациите пионери в внедряването на това ново поколение мрежи, което му позволи да увеличи покритието и да намали ограниченията, представени от по-старите технологии. Въпреки това остава предизвикателството да се гарантира, че тези инфраструктури достигат и до селските райони и отдалечените общности, главно в развиващите се страни.
Значението на цифровата грамотност
В допълнение към технологичните бариери съществува човешка бариера: липсата на знания за ефективно използване на интернет. ITU отбелязва, че цифровата неграмотност е основен проблем в развиващите се страни. Програмите за обучение по дигитални умения остават от съществено значение не само за да научите как да използвате технологиите, но и за да извлечете максимума от тях.
Около 47% от развиващите се страни имат политики за подобряване на цифровите умения на населението си, но резултатите все още са бавни. Прекъснатите потребители обикновено са възрастни хора, жени в селските общности, хора с увреждания или хора с ниски доходи.
Как свързаността влияе върху икономическия растеж?
La Смислена универсална свързаност Тя се превърна в ключова цел за организации като ООН и междуправителствени институции. Достъпът до интернет не само подобрява качеството на живот чрез предоставяне на нови възможности за образование и работа, но също така има пряко въздействие върху икономическия растеж на една нация. По думите на Дорийн Богдан-Мартин, генерален секретар на ITU, „Свързването на всички е една от най-важните мисии за устойчиво бъдеще.“
Скорошни проучвания показват, че за всеки 10% увеличение на широколентовото проникване, брутният вътрешен продукт (БВП) на дадена страна може да се увеличи с до 1,5%, особено в развиващите се икономики, които все повече разчитат на цифровата търговия и развитието на телекомуникациите.
В този смисъл публичните политики, които насърчават технологичните инвестиции и създаването на по-модерна инфраструктура, са от решаващо значение за намаляване на разликата между държавите и гарантиране, че повече хора се възползват от цифровата икономика. Пандемията от COVID-19 показа до каква степен свързаността е жизненоважна за поддържане на икономиките активни, насърчаване на работата от разстояние и дистанционното обучение.
Докато преминаваме през следващите десетилетия, търсенето на интернет услуги ще продължи да расте, поставяйки нови предизвикателства, за да гарантираме, че всеки на планетата има достъп до мрежата. Това включва не само разширяването на широколентовата инфраструктура, но и развитието на нови технологии, като напр Wi-Fi 7 и Лифи, които обещават да революционизират скоростта и достъпността на свързаността.
Накратко, напредъкът към справедлива глобална свързаност е непрекъснат процес и въпреки че напредъкът е очевиден, все още има дълъг път, за да могат всички жители на планетата да се насладят на предимствата на един свързан свят.