В светски държави, религията е отделена от държавата, което означава, че правителството не приема официално никаква официална религия, което позволява на гражданите свободно да практикуват вярата си или дори да нямат никаква. Този принцип на разделение между религията и политиката не само насърчава индивидуалната свобода, но също така често се свързва с икономическото и социалното развитие. Напротив, в несекуларните държави има официална религия, която косвено или експлицитно е свързана с държавната власт.
Важно е да се разбере как различните страни се справят с тази връзка. По-долу изследваме конкретни случаи на светски и несветски държави и анализираме въздействието на тези структури върху техните общества, със специално внимание към Европа, ислямския свят и други региони на света.
Несветски страни в арабския свят
В Арабски страни, ислямът е преобладаващата религия и в много случаи е официално свързан с държавата. Тоест системата на управление и законите се основават на ислямските принципи, които са установени в техните конституции. Някои примери включват:
- Обединените арабски емирства
- Кувейт
- Либия
- Алжир
- Судан
- Мавритания
- Оман
В тези страни, шериат (ислямското право) играе основна роля като законодателна и регулаторна рамка, която пряко засяга ежедневния живот на своите граждани. Например в някои от тях законите, свързани с брака, наследството или облеклото, са силно повлияни от религиозна интерпретация.
Примери за държава и църква в Европа
До известна степен в Европа Връзките между държавата и религиозните институции също продължават да съществуват, въпреки че не са толкова видими или влиятелни, както в страните от Близкия изток. Пример е Дания, където няма религия, обявена за официална религия, но лутеранските служители се обучават в държавни университети и получават заплащане като държавни служители. Нещо подобно се случва и в други страни като напр Холандия, където протестантството продължава да бъде преобладаващата религия, въпреки че останалите религии съжителстват свободно и мирно.
От друга страна, страни като Белгия са поддържали по-директна връзка с религията, особено Католицизма като официална религия, която поддържа връзка с монархията. В нея Обединеното кралствоВъпреки че има свобода на религията, монархията приема официалната религия и важни фигури на държавата, като суверена, трябва да бъдат членове на англиканската църква. Други европейски държави, които не се смятат за напълно светски, включват Монако, Германия y Noruega.
Испания: светска или неденоминационна държава?
В Испания държавата се определя като неконфесионален, което означава, че не насърчава нито една религия като официална. Съществува обаче тясно сътрудничество с католическата религия в аспекти като образование и обществени събития. Това отразява непълното разделение между държавата и църквата, което доведе до дебати относно неутралитета на държавата и нейната връзка с различните религии.
El Споразумение с Ватикана през 1953 г. все още има някои последици за финансирането на католическата църква, въпреки че през последните десетилетия има напредък към по-голямо разделение. Някои решения, като например публичното финансиране чрез данъчната каса за Църквата, продължават да бъдат източник на политически и социални дискусии в страната.
САЩ: Пример за светска държава
Емблематичен пример за секуларизъм е САЩ, където Първата поправка на Конституцията забранява всякакъв вид религиозни институции. Въпреки че е страна с дълбоко религиозно население (особено на юг), основателите на нацията са избрали рязко разделение църква-държава за гарантиране на религиозната свобода. Това не означава, че религията отсъства от политическия живот, но формално държавата е неутрална по тези въпроси.
Американският случай е особен, защото въпреки че е дълбоко религиозна страна, нейната конституция насърчава пълното разделение между религиозните и държавните дела, нещо, което на практика породи етични и правни дебати около влиянието на религиозния морал в обществената политика (особено по въпроси като като аборт, равенство в брака и обществено образование).
Разнообразие и секуларизъм в други части на света
Франция Това е друг класически пример за светска държава. Секуларизмът във Франция е заложен в нейната конституция и се прилага стриктно в публичните институции. той принцип на френския секуларизъм Тя е формулирана в закона от 1905 г., който установява пълното разделение между църквата и държавата. Това обаче създаде напрежение, особено с нарастващото мюсюлманско население и противоречията около използването на ислямски воал о ел бурка в училища и обществени пространства. Въпреки тези конфликти, френската държава остава твърда в позицията си да не се намесва в религиозни въпроси или да благоприятства която и да е религия.
Друг интересен случай е този на Индия, която формално е светска държава, въпреки че религията има забележимо присъствие в обществения живот. The Индийската конституция гарантира религиозната свобода, но на практика напрежението между индуси и мюсюлмани породи социални конфликти. Въпреки тези напрежения, Индия е известна със своето религиозно многообразие и способността на своите институции да поддържат баланс сред това многообразие.
В други страни като Япония, ролята на религията е по-дискретна. Въпреки че шинтоизмът и будизмът са основните религии, секуларизмът и прагматичният подход към религията са ключови за съвременното развитие на страната. Всъщност Япония е забележителен пример за това как една страна може да поддържа култура със силни религиозни корени, без те да се намесват в правителството или обществената политика.
В скандинавските страни като Швеция, Норвегия y Дания, религията е останала на заден план и въпреки че исторически те са били лютерански нации, днес те се смятат за едни от най-светските нации в света. В тези страни на религията до голяма степен се гледа като на частен въпрос и публичните политики се създават без религиозна намеса.
Дебатът за секуларизма не се ограничава до гореспоменатите региони. В различни части на света държавите продължават да се борят да балансират своите религиозни традиции и нуждата от светско правителство, което да гарантира правата на всички граждани, вярващи и невярващи.
През цялата история разделението между религия и държава е било не само ключов момент за демократичното развитие, но и за социалния и икономически прогрес на много страни. Тези нации, в които държавата е останала неутрална по отношение на религиозните въпроси, са успели да насърчат по-голямо равенство сред своите граждани и са постигнали по-високи нива на развитие по отношение на правата на човека и социалното благополучие.
Секуларизмът е основен принцип за напредъка на съвременните общества. Поддържането на неутралитета на държавата спрямо религиите не само насърчава личната свобода, но също така гарантира по-честно и равнопоставено съжителство между всички граждани. Множеството вярвания или дори липсата на такива трябва да се зачита и защитава, за да се гарантира развитието на една страна в рамките на свобода и взаимно уважение.