За западната култура може да се каже, че няма по-важен от историческа гледна точка характер Исус от Назарет. Не е преувеличено да кажем, че измерваме времето въз основа на годините преди и след вашето раждане. Този факт сам по себе си отразява значението, което Исус е имал в историята на човечеството, особено в контекста на християнството, където той се смята за централна фигура.
Християнството израсна от малка група последователи до една от най-големите религии в света, до голяма степен благодарение на революционното послание, проповядвано от Исус от Назарет. Неговите учения, съсредоточени върху любовта, състраданието и справедливостта, предизвикаха установената система на Римската империя.
Кой беше Исус от Назарет?
Исус от Назарет, известен също като Исус Христос или просто Христос, е еврейски религиозен лидер, който е живял в провинциите Галилея и Юдея в древна Палестина. В християнството той се смята за Месия, а според вярванията на тази религия - Божи син. Въпреки че неговият произход и точната дата на раждането му продължават да се обсъждат от историците, общоприето е, че той е роден някъде между 7 и 1 г. пр.н.е.
Неговият живот, голяма част от който е документиран в новозаветните евангелия, е бил източник на вдъхновение и анализ в продължение на повече от две хилядолетия. Християнските традиции разказват за живота на Исус като син на Мария и Йосиф и неговата божественост е една от най-обсъжданите теми в историята, както в теологичен, така и в исторически план.
Християнството твърди, че Исус е заченат от Светия Дух и че майка му Мария е останала девствена. По същия начин писанията разказват, че Исус е могъл да извършва чудеса като изцеление на болни, умножаване на храната и дори възкресяване на мъртви. Тези събития са неразделна част от неговите учения и тяхното влияние върху историята.
Неговият живот и послание
Исус започва обществения си живот на около 30 години. Преди този етап много малко се знае за живота му. Според Евангелието на Лука, на 12-годишна възраст той вече показва дълбоко разбиране на еврейския закон. Но годините между 12 и 30 са до голяма степен мистерия, поради което този период е наречен „скритият живот на Исус“.
Когато най-накрая започна да проповядва, той го направи с ясно и мощно послание, съсредоточено върху пристигането на „Божието царство“. Неговият фокус беше върху това да научи последователите си да обичат Бог преди всичко и своите ближни като себе си. Той използва притчи, за да предаде много от своите уроци, правейки посланието си разбираемо дори за най-скромните.
Освен с работата си като проповедник, Исус е широко известен с чудесата, които извършва. Сред най-старите и забележителни е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана, първото чудо, записано в Новия завет. Приписват му се и изцеления на слепи, прокажени и парализирани, както и възкресяването на неговия приятел Лазар.
Исус набира най-близките си последователи, известни като апостолите, с които пътува из регионите на Галилея и Юдея, проповядвайки. Неговите учения привлякоха вниманието на римските и еврейските власти, които го смятаха за заплаха за установения ред.
12-те апостоли и служението на Исус
Исус имаше 12 основни ученици, известни като апостолите, които бяха най-близките му последователи и на които той повери голяма част от своето послание. Изборът на тези ученици отразява символиката на 12-те племена на Израел.
- Петър
- Сантяго най-великият
- Джон
- Андрю
- Фелипе
- Вартоломей
- Томас
- Матео
- Свети Яков По-малки
- Симон Зилот
- Юда Тадей
- Юда Искариот
Тези мъже изиграха решаваща роля в разпространението на християнството след смъртта на Исус, особено след разпъването на кръста, събитие, което преобрази не само апостолите, но и цялата бъдеща история на християнската религия.
Разпятието и Възкресението
Историята на живота на Исус кулминира с неговото залавяне, изпитание, разпятие и възкресение. Според евангелията Исус е предаден от един от неговите апостоли, Юда Искариотски, и предаден на римските власти. По време на управлението на Пилат Понтийски той бил осъден на разпъване на кръст, наказание, което римляните налагали на престъпници и бунтовници.
Разпъването на Исус е един от централните моменти в християнството, тъй като според християнската вяра смъртта му представлява изкуплението на греховете на човечеството. Три дни след смъртта си Исус е възкресен, явявайки се на учениците си, преди да се възнесе на небето, отбелязвайки началото на християнската църква.
Възкресението на Исус е стълб на християнската вяра и въздействието му продължава векове наред, затвърждавайки неговото място като божествена и трансцендентна фигура в човешката история.
Историята за живота на Исус от Назарет продължава да бъде обект на исторически, теологични и философски изследвания и нейното влияние се простира далеч отвъд строго религиозната сфера.
Тази фигура не само остави отпечатък върху християнската теология, но също така повлия на множество области на западната цивилизация, включително изкуство, литература и етика.