В нетърпението ни да открием най-големите представители на стил рококо, важно е да се изследват имена като Франсоа дьо Кувилиес, френско-немски, който показва целия си талант в баварското рококо. Неговият най-забележителен шедьовър без съмнение е Ловна хижа в Дворецът Нимфенбург, зашеметяваща лятна резиденция западно от Мюнхен, Германия.
Франсоа дьо Кювилие и рококо архитектурата в Бавария
Франсоа дьо Кювилиес е един от големите представители на рококо в баварската архитектура. Роден през 1695 г., той съчетава френски и немски влияния, за да създаде монументални структури, които са перфектни модели на рококо, разкош и елегантност. Ловният павилион в двореца Нимфенбург, построен през 1739 г., е ясен пример за това как архитектът е знаел как да интегрира лукса в празнична и лична атмосфера, ключова за рококо. Дворецът има изключително богата орнаментика, базирана на геометрични и растителни мотиви, с великолепно използване на злато и пастелни цветове.
В допълнение към Нимфенбург, Кювилиес остави своя отпечатък и върху други проекти, като например Residenztheater (Residence Theater) в Мюнхен, архитектурно пространство, което е опустошено по време на Втората световна война и възстановено, въпреки че е загубило някои оригинални рококо детайли.
Доминик Цимерман и църквата Wies
Друг забележителен пример за немска рококо архитектура е Църквата на Wies, чието строителство се състоя между 1745 и 1754 г. под ръководството на Доминик Цимерман. Разположена в района Weilheim-Schongau, в подножието на Баварските Алпи, тази поклонническа църква е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство през 1983 г. Църквата Wies е известна със своята вътрешна украса, пълна с позлатени детайли, циментова замазка и фрески които създават бляскава и райска атмосфера. Извивките и арките са от съществено значение в структурата, осигурявайки динамика и плавност.
Йохан Балтазар Нойман и дворецът Вюрцбург
Йохан Балтазар Нойман, роден през 1687 г., също се смята за един от големите представители на рококо в Германия. Имперски архитект, той работи върху поредица от католически църкви и дворци, подчертавайки Дворецът Вюрцбург, шедьовър, започнат през 1720 г., който съчетава елементи от късния барок и рококо. Величието на двореца Вюрцбург се крие в неговата свежест и изискана украса, но преди всичко в монументалността на главното стълбище и галериите.
Нойман е и архитект на Базиликата Vierzehnheiligen в Бавария, друга емблема на религиозното рококо. Интериорът му е богато украсен със мазилка и фрески, изобразяващи небесни сцени, а декорацията му е обляна от естествена светлина, превръщайки пространството в уникално сетивно изживяване.
Рококо живопис: Вато, Буше и Фрагонар
В областта на живописта рококо процъфтява от деликатни и чувствени теми. Френските художници Жан-Антоан Вато, Франсоа Бушер y Жан Оноре Фрагонар Те са три от най-известните имена в този стил.
Жан-Антоан Вато (1684-1721) въвежда лиризъм в рококо живописта, която съчетава еротика с изящество. Неговите пасторални сцени и представянето му на галантни партита са новост в изкуството на времето. Работи като Поклонение до остров Китера (1717), които могат да се видят в музея Лувър, са емблематични примери за неговия стил.
Франсоа Бушер (1703-1770), от своя страна, е любимият художник на мадам дьо Помпадур, влиятелната фаворитка на крал Луи XV. Буше рисува митологични и пасторални теми с изобилна нотка. Неговата работа Диана след баня (1742) е чудесен пример за неговото майсторство в представянето на голото тяло и женската чувственост.
Жан Оноре Фрагонар (1732-1806), съвременник на Буше, довежда рококо до последните му крайности. Неговите сцени, пълни с динамика, като напр Люлката (1767), са перфектни елементи от стила рококо, с пастелни цветове, плавни форми и качество на вечна игра.
Рококо скулптура: Фалконет и Корадини
В скулптурата рококо също има изключителни представители като напр Етиен Морис Фалконе y Антонио Коррадини. Фалконе, защитен от мадам дьо Помпадур, е известен с прочутата си работа Заплашителен Купидон (1757), който представя митологичния бог по игрив и еротичен начин.
От друга страна, Антонио Корадини, италиански скулптор, известен с умението си с мрамор, създава шедьоври като Завоалираната истина, където представлява човешко тяло, покрито с воал, фино изваян от мрамор, демонстриращ неговото техническо майсторство.
И двамата скулптори успяха да уловят същността на лекотата и игривостта на рококо, като се отдалечиха от бароковата драма, като се фокусираха върху по-земни теми и красота сама по себе си.
С разкошна декорация в архитектурата, интериора и артистични изрази като живопис и скулптура, Рококо се утвърждава като стил, който представя желанието на безделната аристокрация за удоволствие, чувственост и забавление., в търсенето си да избяга от скуката на дворцовия живот. С течение на времето това движение намаля и беше заменено от неокласицизма, реакция, която ще върне ценностите на класическата античност.