Понастоящем няма човек в испаноезична държава, който да не е чул песен от някои Аржентински преводач. Аржентина е люлка на велики музикални таланти, оставили своя отпечатък както в традиционните жанрове, така и в по-модерните жанрове като рок, романтични балади, поп и трап. През десетилетията тези артисти са успели не само да спечелят сърцата на своята публика, но и да постигнат международна известност.
Иконите на аржентинската романтична музика
Един от най-големите представители на устния превод в Аржентина без съмнение е, Sandro. Известният "Сандро от Америка” се отличи в интерпретацията на поп, рок и романтични балади с незабравими песни като „Роза, Роза”, „Момиче и китара” и „Искам да се напълня с теб”. Сандро беше не само масов артист, но и пионер в смесването на романтични балади със съвременни стилове на своето време, което го направи референция не само в Аржентина, но и в цяла Латинска Америка.
Друго име, което не можем да пропуснем, когато говорим за романтични балади, е това на Факундо Кабрал. Роденият в Ла Плата постига най-големите си успехи през 70-те, като успява да пее песните си с артисти от ранга на Нийл Даймънд и Хулио Иглесиас. Кабрал, освен талантлив композитор и певец, беше философ на любовта и живота, което беше отразено в поетични и дълбоки текстове, които завладяха сърцата на публиката.
Аржентинската рок революция
През 70-те години аржентинската музика показва радикална промяна и по това време се появява фигурата на някой, който се смята за най-великия представител на аржентинската музика: Луис Алберто Спинета. Известен просто като "El Flaco", Спинета придава на зараждащия се аржентински рок лиризъм и поезия във всяка от своите композиции. Песни като „Ана не спи“, „Plegaria para un Niño Dormant“ и „Cantata de Puentes Amarillos“ са само примери за огромния репертоар, който е оставил след себе си. На Спинета се приписва създаването на основата, върху която се развива целият рок в Аржентина, оказвайки влияние на поколения музиканти, които го смятат за свой учител.
Невъзможно е да говорим за Спинета без да споменем две други ключови фигури: Фито Паес y Густаво Черати. Fito Páez, роден в Росарио през 1963 г., е друго от най-представителните имена в аржентинската музика. Неговият стил е варирал през цялата му кариера, но той винаги е поддържал солидна рок и поп основа с дълбоки и ангажирани текстове. Някои от най-известните му хитове включват песни като „Al lado del camino“ и „11 y 6“.
От своя страна Густаво Черати, лидерът на сода стерео, пренесе аржентинския рок в ново измерение. Със своята група Черати не само завладява Аржентина, но и кара аржентинския рок да се чува в цяла Латинска Америка. Soda Stereo беляза една ера през 80-те и 90-те години с хитове като „De Música Light“ и „Persiana Americana“. Cerati има и изключителна кариера като солист, където продължава да експериментира с електронни и психеделични звуци. Албуми като “Bocanada” (1999) и “Fuerza natural” (2009) се смятат за едни от най-добрите албуми на аржентинската музика.
Чарли Гарсия и скалната експлозия
Малко художници в историята на Аржентина са били толкова трансгресивни и революционни, колкото Чарли Гарсия. С непринуден стил и несравним творчески гений, Чарли е една от най-противоречивите и същевременно най-възхищаваните личности в страната. Започва кариерата си с дуото Sui Generis, където заедно с Нито Местре създава песни, които и днес са рок химни на испански, като „Rasguña las piedras“ и „Canción para mi muerte“. Sui Generis отваря врата в аржентинската музикална сцена в средата на 70-те и оттогава Charly не спира да се развива.
След разпадането на Sui Generis, Чарли формира други емблематични групи като Машината за правене на птици y Серу Гиран, където той продължава да бъде ключова фигура в аржентинската рок сцена. Въпреки това, в соловата си кариера Чарли показа способността си да се раздели с всички установени форми, експериментирайки със звука и естетиката в албуми като “Clics modernos” (1983) и “Piano bar” (1984).
Поп и трап революцията: новото поколение аржентински артисти
Аржентинската музика не стои неподвижна и през последните години стана свидетел на появата на ново поколение артисти, които се поставиха в центъра на музикалната сцена не само в Аржентина, но и в цяла Латинска Америка. Сред тях, Пауло Лондонра е едно от най-известните имена. Лондра, със своя стил, който съчетава трап с поп балади, постигна огромна популярност с песни като „Perhaps“ и „Adan y Eva“.
Друго ключово име в този ход е това на Ники Никол, който стана известен с участието си в Bizarrap сесиите и оттогава продължава да демонстрира своята гъвкавост в жанрове като reggaeton, trap и R&B. Ники успя да се позиционира като един от най-важните женски гласове в аржентинската градска музика.
Не можем да не споменем ДУКИ, кралят на капана в Аржентина. С енергичен стил и текстове, които се свързват с реалността на младите хора, DUKI спечели легион от последователи, които го издигнаха до върха на класациите. Хитове като „Goteo“ и неговия албум „Desde el fin del mundo“ (2021) го утвърждават като една от най-големите референции на трап на испански.
Освен тези имена градската сцена е разтърсена и от артисти като напр Странно, с неговите прочути „Музикални сесии“. Bizarrap изведе много артисти на върха и платформата му беше от съществено значение за разширяването на аржентински талант в световен мащаб.
И накрая, не можем да забравим Кацу, кралицата на аржентинския трап, която със своя чувствен стил и мощни текстове успя да намери място за себе си в музикалната индустрия.
Аржентинската музика продължава да се развива, съчетавайки корените на миналото с най-иновативните предложения на настоящето. Независимо дали става дума за романтичните балади на Sandro или за модерните ритми на DUKI и Bizarrap, влиянието на аржентинските артисти надхвърли границите, което ги прави основен стълб на испаноезичната музика в световен мащаб.