Френският филм „В къщата“ („Dans la maison“), от режисьора Франсоа Озон, получен миналата събота от председателя на журито Кристин Вашон, Златна черупка в престижния Международен филмов фестивал в Сан Себастиан в 60-то му издание. В речта си за приемане на наградата, Франсоа Озон Той изрази солидарност с испанските режисьори, които по това време се борят с културните съкращения, наложени от правителството на Мариано Рахой. Озон каза: „Във времена на криза не трябва да пречим на творците да продължат да правят филми и никога не трябва да атакуваме културата, защото това е лоша идея и няма да реши финансовата криза. Светът се нуждае от кино, а също така се нуждае и от испанско кино.“, подчертавайки важността на защитата на изкуствата дори в трудни времена.
Успехът на „Dans la maison“ на филмовия фестивал в Сан Себастиан
El Филмовият фестивал в Сан Себастиан, един от най-старите и важни конкурси в Европа, исторически е бил платформа за авторско кино и филми с дълбочина на разказа. В своето 60-то издание, проведено през септември 2012 г. Франсоа Озон Тя представи „В къщата“ като третия си филм на фестивала, но именно с него постигна най-голямото признание, печелейки желаната „Златна мида“. На заключителния гала вечер, освен церемонията по награждаването за Франсоа Озон, имаше и други важни признания. Например испанският режисьор Фернандо Истина беше награден с Сребърна обвивка за най -добър режисьор за неговия филм „Художникът и моделът“Филм, заснет в черно и бяло, изследва симбиозата между изкуството и живота чрез връзката между ветеран художник и млада муза. Що се отнася до актьорската игра, Хосе Сакристан взе Сребърна мида за най-добър актьор за ролята си в „Смърт и щастие“, интерпретация, която беше приветствана от критиците поради емоционалната сложност на героя. Сакристан вече беше спечелил същата награда през 1978 г. за „Човек, наречен есенно цвете“. Журито също реши да присъди Сребърна мида за най-добра актриса ex aequo към Макарена Гарсия за ролята си в „Снежанка“ ти Кейти Косени за изпълнението му в „Фоксфайър“, от Лоран Канте. И двете актриси бяха известни със своите забележителни дебюти на големия екран.
За сюжета на „Dans la maison“
„Dans la maison“ е базиран на пиесата „Момчето на последния ред“ От известния драматург Хуан Майорга. Филмът проследява Клод, млад студент, който се справя отлично в часовете по литература на своя професор Жермен. Младият мъж има специален талант за писане и, насърчен от професора, започва серия от есета, описващи подробно интимния живот на семейство, което наблюдава отблизо. С напредването на есетата си Клод манипулира събития и хора, за да създава все по-драматични истории, потапяйки както професора си, така и зрителя в спирала, където моралът и границите между реалността и измислицата стават все по-размити. Професор Жермен, в ролята… Фабрис ЛукиниТой е едновременно очарован и смутен от разказваческите умения на Клод, което води до опасна връзка, в която границите между ментор и ученик започват да се размиват. Това сложно взаимодействие между реалност и измислица е един от отличителните белези на киното на Озон, който успява да създаде атмосфера на психологическа мистерия, която държи зрителя на ръба на стола.
Послание за испанската култура и кино
Във вашата благодарствена реч, Озон Той посвети силно послание за това колко е важно културата да не се пренебрегва по време на криза. „Лоша идея е да се атакува културата, за да се решат финансови проблеми“, заяви той. „Светът се нуждае от кино, а също и от испанско кино.“ Думите му резонираха силно с публиката, особено в контекст, където политиките на строги икономии заплашваха субсидиите за култура. Испанското кино, преминаващо през трудни времена със съкращения на бюджета и увеличения на данъци, като например ДДС върху културата, по това време прожектираше филми като [филмови заглавия]. „Снежанка“, от Пабло Бергер, който взе Специална награда на журито и Сребърна черупка. В тази среда Озон подчерта колко е важно да не се ограничава достъпът до киното и изкуството като цяло.
Наследството на „Dans la maison“ и Франсоа Озон
„В къщата“ бележи повратна точка в кариерата на Франсоа Озон, режисьор, който вече беше демонстрирал способността си да смесва жанрове и да изследва границите на кинематографичното разказване на истории. Той е признат за част от френското движение „Нова вълна“ и е хвален за способността си да включва театрални елементи във филмите си, без да жертва визуалната динамика. Успехът му на филмовия фестивал в Сан Себастиан затвърди статута му на един от най-влиятелните режисьори на своето поколение и отвори нови врати за международно сътрудничество, особено с известни сценаристи и драматурзи като Хуан Майорга. Въздействието на „В къщата“ също така подчерта значението на европейското кино в среда, все повече доминирана от големи американски продукции. Филмът остава емблематичен пример за това как произведение, което изследва човешките взаимоотношения чрез сложна наративна структура, може да резонира дълбоко с международната публика.