Френският филм „В къщата“ („Dans la maison“), от режисьора Франсоа Озон, получен миналата събота от председателя на журито Кристин Вашон, Златна черупка в престижния Международен филмов фестивал в Сан Себастиан в своето 60-то издание.
Във вашата благодарствена реч, Франсоа Озон Той изрази солидарност с испанските режисьори, които по това време се борят с културните съкращения, наложени от правителството на Мариано Рахой. Озон каза: „По време на криза създателите не трябва да бъдат възпрепятствани да продължават да правят филми и културата никога не трябва да бъде атакувана, защото това е лоша идея и не така се решава финансовата криза. Светът се нуждае от кино, а също и испанско кино », подчертавайки важността на защитата на изкуствата дори в трудни времена.
Успехът на „Dans la maison“ на филмовия фестивал в Сан Себастиан
El Филмовият фестивал в Сан Себастиан, един от най-старите и важни конкурси в Европа, исторически е бил платформа за авторско кино и филми с дълбочина на разказа. В своето 60-то издание, проведено през септември 2012 г. Франсоа Озон Той представи „Dans la maison“ като третото си участие във фестивала, но именно с този филм постигна най-голямото признание, като получи така желаната „Златна раковина“.
На заключителната гала, освен церемонията по награждаването на Франсоа Озон, имаше и други важни признания. Например испанският режисьор Фернандо Истина беше награден с Сребърна обвивка за най -добър режисьор за неговия филм "Художникът и моделът", произведение, заснето в черно и бяло, където симбиозата между изкуството и живота се изследва чрез връзката между ветеран художник и млада муза.
В раздела за изпълнение, Хосе Сакристан взе Сребърна мида за най-добър актьор за ролята си в „Мъртвите и да бъдеш щастлив“, изпълнение, което беше отпразнувано от критиците поради емоционалната сложност на героя. Сакристан вече е печелил същата награда през 1978 г. за „Човек, наречен есенно цвете“.
Журито реши също да награди т Сребърна мида за най-добра актриса ex aequo към Макарена Гарсия за ролята си в "Снежанка" ти Кейти Косени за изпълнението му в "Foxfire", от Лоран Канте. И двете актриси бяха известни със своите забележителни дебюти на големия екран.
За сюжета на „Dans la maison“
„Dans la maison“ е базиран на пиесата "Момчето на задния ред" от известния драматург Хуан Майорга. Филмът проследява Клод, млад ученик, който е отличен в класа по литература на своя учител Жермен. Младежът има особен талант да пише и, насърчен от учителя, започва поредица от есета, които подробно описват интимния живот на едно семейство, което той наблюдава отблизо.
Докато есетата му напредват, Клод манипулира събития и хора, за да създава все по-драматични истории, потапяйки както своя учител, така и зрителя в спирала, където моралът и границите между реалност и измислица са все по-размити. Професор Жермен, изигран от Фабрис Лукини, остава очарован и обезпокоен от умението на Клод да разказва истории, което води до опасна връзка, в която границите между наставник и ученик започват да се размиват.
Тази сложна игра на огледала между реалност и измислица е една от характерните черти на киното на Озон, който успява да създаде атмосфера на психологическа мистерия, която държи зрителя в напрежение.
Послание за испанската култура и кино
Във вашата благодарствена реч, Озон Той посвети силно послание за това колко е важно културата да не се пренебрегва по време на криза. „Лоша идея е да се атакува културата, за да се решат финансови проблеми“, каза той. „Светът има нужда от кино, както и от испанско кино.“ Думите му отекнаха силно сред публиката, особено в контекст, в който политиките на строги икономии застрашиха културните субсидии.
Испанското кино, преминавайки през трудни времена с бюджетни съкращения и увеличения на данъците, като културния ДДС, имаше филми като "Снежанка", от Пабло Бергер, който взе Специална награда на журито и Сребърна черупка. В тази среда Озон подчерта колко е важно да не се ограничава достъпът до киното и изкуството като цяло.
Наследството на „Dans la maison“ и Франсоа Озон
„Dans la maison“ беше повратна точка в кариерата на Франсоа Озон, режисьор, който вече беше демонстрирал способността си да смесва жанрове и да изследва границите на кинематографичния разказ. Той е известен като част от новата вълна на френското кино и е възхваляван за способността си да включва театрални елементи във филмите си, без да губи визуалната динамика.
Успехът му на фестивала в Сан Себастиан затвърди статута му на един от най-влиятелните режисьори на неговото поколение и отвори нови врати за международно сътрудничество, особено с известни сценаристи и драматурзи като Хуан Майорга.
Въздействието на „Dans la maison“ също подчерта значението на европейското кино в една панорама, доминирана все повече от големи американски продукции. Филмът остава емблематичен пример за това как произведение, което изследва човешките взаимоотношения чрез сложна наративна структура, може да резонира дълбоко сред международната публика.